Защо помагаме на хората?Днеска си зададох този въпрос, след като изсипах на някакъв циганин 3-4 лева на стотинки….“Како децата ми са гладни“…“Имам 3 момиченца“…Еми като не можеш да ги нахраниш ,защо по дяволите ти е трябвало да си причиняваш главоболието да си раждаш дете и да ходиш по улицата да простиш….та и три на всичкото отгоре….Да не говорим, че тази добре заучена фраза като по учебник, са я чували всички…в повечето случаи ни е повече от пределно ясно, че е просто една всеизвестна лъжа…и все пак му дадох парите…без нищо да му кажа…извадих си едно слонче, късметлийската монета и някаква бележка и изсипах всички стотинки…,че даже се бяха заклещили няколко и му ги извадих и тях…въпросът е защо?
По принцип най-вероятно изпитах съжаление…това е особедно неприятно чувство…ако го изпитват към тебе ти е гадно, защото се чувстваш нищожен…ако го изпитваш към някой пак ти е гадно, че има толкова нищожни хора…и се опитваш да промениш по някакъв начин нещата…да изтриеш това чувство от себе си…да се оттървеш от него…и така в действителност на кой помагаме…на отсрешния или на нас да се избавим от гнилата ябълка в душата ни…
Или може би мисълта, че си направил нещо добро…,за което в последствие неминуемо трябва да разтребиш на всичките ти познати…и съответно освен приятното чувство, че макар и малко и незначимо си погъделичкал дущата си с фразата: „Още няколко такива дела и пътят ми към Рая е постлан с червен килим!“…ще получиш и поне няколко отзиви в твоя Велика чест:“Браво!“…(Въпреки, че тук в България е по-вероятно да ти кажат“Абе ти нармален ли си…да ми ги беше дал на мен!“)
И все пак защо помагаме?Вместо да си седим на елегатните дупета и да не ни интересува какво се случва около нас…ние продължаваме да си вириме главите с „велики“ дела като мойто…дали това ни е зародено в човешката природа или нелепия свят ни го е набил, за да ни помогне изкуствено да се чувстваме щастливи от мизерния ни живот?!
