Мина мноооого време…хубаво е, че мойто “дневниче” не ми се сърди като не му обръщам внимание известно време…даже ако вчера не си бях говорила с една приятелка за няйния блог сигурно нямаше и да почна скоро да си пиша…,но както й казах и на нея…хубаво е да има каде да си излееш всичко 
Още по-хубаво е, че всичко, което си написал остава…хората често забравят какво са правили…искали…какви са били…никога не трябва да забравяш какъв си…независимо колко време мине…ти имаш минало…и ако се опиташ да погребеш това минало….погребваш част от душата си…а човек без душа е като раковина в магазин за сувенири….красиво е отвън и празно от вътре…отначало му се радваш и после го забравяш да събира прах в някое ъгълче на стаята….think about it 
