По принцип най-вероятно изпитах съжаление…това е особедно неприятно чувство…ако го изпитват към тебе ти е гадно, защото се чувстваш нищожен…ако го изпитваш към някой пак ти е гадно, че има толкова нищожни хора…и се опитваш да промениш по някакъв начин нещата…да изтриеш това чувство от себе си…да се оттървеш от него…и така в действителност на кой помагаме…на отсрешния или на нас да се избавим от гнилата ябълка в душата ни…

Или може би мисълта, че си направил нещо добро…,за което в последствие неминуемо трябва да разтребиш на всичките ти познати…и съответно освен приятното чувство, че макар и малко и незначимо си погъделичкал дущата си с фразата: „Още няколко такива дела и пътят ми към Рая е постлан с червен килим!“…ще получиш и поне няколко отзиви в твоя Велика чест:“Браво!“…(Въпреки, че тук в България е по-вероятно да ти кажат“Абе ти нармален ли си…да ми ги беше дал на мен!“)

И все пак защо помагаме?Вместо да си седим на елегатните дупета и да не ни интересува какво се случва около нас…ние продължаваме да си вириме главите с „велики“ дела като мойто…дали това ни е зародено в човешката природа или нелепия свят ни го е набил, за да ни помогне изкуствено да се чувстваме щастливи от мизерния ни живот?!

Още по-хубаво е, че всичко, което си написал остава…хората често забравят какво са правили…искали…какви са били…никога не трябва да забравяш какъв си…независимо колко време мине…ти имаш минало…и ако се опиташ да погребеш това минало….погребваш част от душата си…а човек без душа е като раковина в магазин за сувенири….красиво е отвън и празно от вътре…отначало му се радваш и после го забравяш да събира прах в някое ъгълче на стаята….think about it

Бихте ли се спрели на някоя ? Аз със сигурност бих живяла в Обувка или в Охлюв!!!!

Шофьорът спрял лимузината, Буш слезнал и казал:

- Стой тук, отивам да се извиня на собственика и се връщам след малко.

Минал час, два… Буш го няма…

Шофьорът тръгнал да го търси, влиза в къщата и гледа Буш в смъртоноста схватка с фермера, панталоните на президента скъсани, ризата садрана, а фермера го налага с една вила.

Едвам ги разтървал, спасил президента и продължили.

Малко по-надолу по пътя, докато шофьорът на Буш му подавал мокри кърпички към задната част на лимузината, пред колата изскочило едно прасе, и гумите го премазали.

Буш казал:

- А не, върви ти, аз повече не се извинявам на фермери днес.

Отишъл шофьора, няма го час, два…

Буш на свой ред тръгнал да го търси, стигнал почти до вратата на фермата и гледа шофьорът излиза с подаръци, зачервен от вино нос, и много трохи от обилната трапеза по костюма си…

- Какво стана? Запитал с недоумение Буш…

- Ами нищо, влезнах и им казах:

„Аз съм шофьорът на Буш, прасето е мъртво“

“Здравей, скъпа дъще!
Ако получиш това писмо, значи е пристигнало при теб.
Ако не го получиш, обади ми се и ще ти го напиша пак.
Пиша ти да бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо.
Времето тук е хубаво. Миналата седмица валя само два пъти: веднъж в началото на седмицата валя три дни и към края на седмицата валя още четири дни.
Между другото за онова палтенце, което искаше, чичо ти Васко каза, че ще дойде много тежко за колет с тия големи масивни копчета, та за това ги отрязах. Заший си ги обратно, сложила съм ги в десния джоб на палтенцето.
Баща ти си намери нова работа. Сега под него са 500 човека! Коси тревата на гробищата.Сестра ти Сийка наскоро се омъжи и чака дете. Още не знаем какъв пол ще е бебето, така че засега не мога да ти кажа, чичо или леля ще ставаш.
Ако е момиче, сестра ти иска да го кръсти на мен. Малко странно решение, да си кръсти дъщерята Мама.
С брат ти Тони наскоро се случи интересна случка: затвори си колата, а ключовете останаха вътре. Наложи му се да се върне пеша до вкъщи (10 километра!), за да вземе резервните ключове и да ни пусне да излезем от колата.
Ако случайно срещнеш леля си Юлия, предай й поздрави от мен. Ако не я срещнеш, нищо не й казвай.
Мама P.S. : Исках да ти пратя малко пари, обаче вече залепих пощенския плик.”

Отговор:

“Здравей, мамо!
Писмото пристигна, така че го получих.
Борис пак ме заряза, а Виктор, Георги и Иван заминаха на някъде.
Да знаеш, вече подозирам, че нещо ме мамят.
Почти си намерих работа – миналия месец си купих вестник с обяви, а вчера звъннах на една от тях. Вярно, казаха, че мястото вече е заето, обаче казаха, че догодина сигурно пак ще търсят хора, така че остава съвсем малко да почакам още.
Вчера ходихме с г-н Николов да ядем суши. Правят го от риба.
Ти не го познаваш, обаче г-н Николов каза, че аз съм много хубава и майка ми е много хубава и че с удоволствие би я поканил заедно с негови приятели да излязат ли беше, да излижат ли беше. Той е много добър. Видя твоя снимка. Също така ми каза, че има познат продуцент, който ме вика да се снимам в някакъв филм за бани. Ще има много мъже и аз самичка. Как мислиш, мога ли да стана актриса?
При леля Юлия всичко е нормално, както винаги. Оня дебил, приятелят й, й купил Ламборгини Диабло и пръстен с такъв диамант, че може канала на ваната да си запушва с него. Представяш ли си.. Нали ти казвам, идиот!
Както и да е, аз съм си най-красивата.
Не съм й предавала поздрави от тебе. Реших, че и без това достатъчно се е ояла вече.
Търсих в плика, обаче парите дето си ми ги пратила ги нямаше. Вероятно пощальоните са ги свили.
Другия път ги слагай вътре в плика.
P.S. Мамо, ти нали си Иванка Георгиева, защо са ти такива странни инициалите – Мама P.S.?”